Група ученици от ПМГ “Яне Сандански” посетиха Дома за стари хора в Гоце Делчев. Датата на тяхното посещение не бе случайна, а именно 1 октомври-Международен ден на възрастните хора. Учениците и възрастните разговаряха на различни теми, играха част от любимите игри на бабите и дядовците като домино, карти и дама. Идеята на това посещение беше не само да зарадват с присъствието си възрастните хора, а и да си припомнят колко важно и значимо е уважението към възрастта и колко мъдрост и красота се крие в опита на годините.
На раздяла учениците отправиха топло послание чрез цитат на младата писателка и психоложка Елеонора Бойчева, носител на литературната награда “Яна Язова“. Срещата завърши с взаимно обещание за още много такива.
Тя, моята пра-баба (и пра-пра бабата на моето дете) говори с прости думи за сложните (за нас) неща. Тя има два албума снимки, побрали 95-годишна история. Тя не ползва козметика. А винаги ухае на ванилия. Преживяла природни бедствия, които разрушават дома й. Но умът й е неразрушим. Преживяла е война. Но душата й е мир. Загубила е майка, братя и сестри, съпруг. Но себе си не губи никога.Строила е къща. Докато кърми второто си дете. Посрещала е войници. Изпращала е децата си на школо. И едно от тях изпрати във вечния му дом. Баба винаги намира блага дума, лукче и чифт вълнени чорапи. Баба не знае какво е стрес. Не е имала време и да го тълкува. Баба не е говорила за любов. Баба е готвила любов. Баба обича бонбони-виолетки и локум. Но не и да разтяга локуми. Напразно. Баба прави страхотен просеник. Но нищо никога не проси. Обича постна супа. И не харесва постни духом хора. Баба ненавижда гримове и мазила. Винаги е казвала, че усмивката и благата дума вършат същата работа. Моята пра-баба е на 95. И много, много й е взето. Но тя винаги има за даване… Много мъдрост и чифт топли, пъстри вълнени чорапи. Когато бях малка им се мръщих. Но сега ги приемам алчно, лакомо и безпардонно. И терлиците. И мъдростта. Защото топлят крачета и сърца. Тогава, когато термо-чорапите и псевдо-ценностите са безсилни.”
